Национален конкурс за най- добра инициатива на Ученическия съвет - " Ученическото самоуправление- школа за добри дела"
На 31.03.2023 г. в ОУ „Христо Ботев“ с. Пирне се проведе един своеобразен „Празник на етносите“ под мотото „Приятели – различни, но единни“. В тази инициатива на Ученическия съвет към училището с радост се включиха всички ученици, обединени около идеята, че макар и от различни етнически групи, всички ние сме единни в многообразието си. Поканени бяха родители, учители, обществени лица и авторитетни за съответния етнос личности.
В ОУ „Христо Ботев“ с. Пирне се обучават деца от четири етнически групи – българи, турци, роми и копанари. Всяка една от тях представи пред училищната общност, характерни за своята етническа принадлежност – облекла, музика, танци, традиции, вярвания, обреди и обичаи.
За всички беше интересно да научат от къде идват някои традиции и как са били чествани в миналото, как конкретни празници се празнуват в домовете на съучениците им. За целта групи ученици под ръководството на Ученическия съвет посетиха „махалите“, домове на роднини и близки, разговаряха с възрастни хора, които с радост си припомниха как са празнували в миналото, разказаха на децата много легенди и типични за етноса им вярвания. Всичко това провокира интереса у учениците и ги мотивира сами да намерят още информация (от книги и интернет източници), за да направят паралел между миналото и настоящето. Учениците сами осигуриха костюмите си, подготвиха и изпълниха танци, както и приготвиха традиционни и типични за конкретната кухня и повод ястия.
Всеки представи своя етнос с традиционни празници – „Сирни заговезни“, „Рамазан Байрам“, „Курбан Байрам“, „Банго Васил“. Най- малко известен, но пък много интересен бе разказът на децата представители на копанарското етническо малцинство – „Мама Буна“, за който почти никой не знаеше нищо и те с удоволствие разказаха за традициите на този ден, както и за историята на копанарите, които са крайно интересни като етнология. Копанарите са група влашки цигани, които са се населили по българските земи през 20-те и 30-те години на XX век. Те говорят влахо-румънски цигански диалект и са една от най-големите румънски етнически групи у нас. Според Асоциацията на власите в Източна България и Асоциация на власите-рудари в България те представляват румънското малцинство у нас, самите те не се възприемат за роми, а по-скоро за румънци, християни са и спазват и почитат всички типично християнски празници.
Всички се постараха да представят своя етнос най-цветно и вълнуващо.
Това, което в крайна сметка обедини всички и основната идея на тези така различни, но по своему еднакви празници е именно прошката. Празникът може да носи различно име във всеки етнос, но посланието е едно и също – да се поиска прошка от родителите и по-възрастните за грешките, душите да се пречистят от греховете към другите и възрастни с млади да живеят в мир и хармония.
Всички етноси живеят заедно в синхрон и разбирателство. Всеки от тях има своите празници, традиции и обичаи, които се предават от поколение на поколение и се празнуват. Обредите, които са част от празниците, традициите и обичаите на трите етноса са много различни, но и много еднакви. Ние трябва да ги познаваме, за да се научим да ги разбираме, приемаме, уважаваме и почитаме. Трябва да видим различното между традициите и празниците, за да знаем какво е и общото между етносите ни.
В края на този ден на етносите, всички бяхме обединени около основната идея – когато познаваме традициите, обичаите, празниците и обредите на нашите приятели от други етноси, можем да живеем с тях в разбирателство и взаимно уважение, да показваме един на друг почитание и толерантност. Ако всички ние пожелаем и положим усилия, можем да живеем така, че различията да не ни разделят, а да ни сближават, защото макар и да празнуваме различно, ние съществуваме заедно.
